Изпит. Четири ученика, четирима в комисията, една пенсионирана учителка, една майка, една влиятелна личност, едно внуче на влиятелна личност и една директорка.
Аз бях един от четиримата ученици. Получих 5,50 заедно с още едно момиче. Другите две получиха 6,00. Аз и майка ми бяхме убедени, че заслужавам пълен отличен. Всички ние мразехме главата на комисията - лице, което подозирахме, че е намалило оценката на внучето на влиятелната личност.
Ситуацията е следната – държавата е в криза, всеки трепери над работното си място, училището е пред закриване. Всеки се опитва да прецака другия. Губи най-глупавия. И ето – имаме 4 члена на комисията. Трима ми пишат 6, четвъртия ми пише 4. От четиримата ученици само аз ще продължа в инструментален отдел, един ще бъде в теоретичен, един ще следва право и един – икономика. Пълен отличен имат Теоретика и Икономиста.
Да върнем лентата. Миналата година оценките на този изпит бяха подарени – изпит държаха дъщеря на учителка, ученик на главата на комисията и ученик, който винаги минава между капките.
Да върнем още малко. Нашия миналогодишен изпит също беше подарен и си признавам, че беше пълен провал. Главата на комисията ни подари оценки, защото не сме нейни ученици. Тази година се канеше да ги намали поради същата причина.
Затова месеци наред я следихме и мразихме. Подозирахме я във всяко прегрешение в това училище. И бяхме подготвени тя да ни прецака. И бяхме прецакани. Поне аз.
Но се оказа, че не тя ме е прецакала. 4 беше оценката, поставена ми от друг член на комисията.
Открай време тук се играят мръсни игри. Преди броени дни беше намалена оценката на Внучето. Баба му вдигна телефона и заплаши директорката на училището. Не е ясно кой е намалил оценката на това дете. Подозренията доскоро падаха само върху главата на комисията, но сега вече под подозрение е още някой.
Има и друга възможност.
Предстоят съкращения сред учителите. Изчезва този, който е сгафил.
Ами ако главата на комисията е накарала друг член да намали оценката ми? По този начин хем остава обичана, хем ме прецаква. Играе двойна игра.
Има и трета възможност.
Всички лъжат. Това, което е ставало по време на оценяването, си остава между четирите стени на залата. Възможно е някой да лъже. Ами ако нито главата, нито другия член са намалили оценката? Остават цели двама в комисията, които може би действат според съвсем различни подбуди.
Но никой не възразява – учениците, защото имат отличен; комисията, защото знаят кой ще е изритан за пободен гаф (четири шестици и една четворка); директорката, защото трепери над поста си; пенсионираната учителка, която се опитва да се оправдае, обвинявайки мен; майката, защото вече е разказала всичко на влиятелната личност с накърненото внуче и училището е пред затваряне.
Може би това е работа на Икономиста, който не е нищо повече от злобен кариерист. Трима от четиримата ученици са толерирани, защото няма да се занимават със свирене. Четвъртия е прецакан, защото ще се занимава. Оправданието на сгафилия член на комисията е – “Не трябва да се главозамайва!”
А единствения ми гаф беше, че не вярвам в постоянното темпо. Постарах се да свиря Бетховен и Шопен, за да не ми се налага да броя по един и същи начин от начало до край. И те пак имат претенции….
Всички ние трябва да сме безчувствени машини, електронни пиана, които не свирят по-вглъбено от един средностатистически MIDI файл. Затова всички страдаме – ние, с грешното темпо, защото ни прецакват заради душевността ни; онези, с верното темпо, защото нямат душевност. И не на последно място една камара даскали, които гледат да прецакат другарчето си, жертвайки учениците.
Това е една мръсна игра на руска рулетка. Само че всички патрони са си на мястото.
четвъртък, 6 май 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар