сряда, 5 май 2010 г.

People Don't Change

Затворих чекмеджето, пълно с папки на отдавна забравени случаи и въздъхнах.
По дяволите, имам чувството, че не съм аз! Вече не ме бива да пиша. Изобщо. Всичко ми се струва брутално повърхностно и пределно ясно, че да заслужава специално внимание.
Казах на един тип, че съм вцепенена. Да, така си е.
Вцепенена съм заради хората, около мен. Какво им става на всички?
Как така всички станаха повърхностни, малодушни и страхливи.
Най-великия човек, когото познавах, се разкри пред мен като низка мижитурка; като някакво дребно и зловредно същество. Като зло тролче.
Аз ли порастнах или те се смалиха?
Някога този човек се опита да ми втълпи, че не съм странна, а напълно обикновена. И аз свикнах с тая мисъл. Дори се представях така на хората. Отношението ми към света е най-вече недоумяващо. Не се включвам в тия проклети игри, в които доказваш колко си TRVE. Не ме интересува дали съм TRVE. Аз живея за себе си и се ядосвам само когато някой се опита да навлезе в територията ми и да ми наложи представа или постъпка.
Споря, когато наистина ме интересува.
Лъжа, без да ми мигне окото.
И също така съм мила, състрадателна и помагам винаги, когато мога. Не за да получа нещо, а просто ей така.
А те всичките продължават с глупостите си. Преструват се, играят си или каквото там правят.
Тоя същия човек ми каза година по-късно, че съм много странна. Което предизвика една псувня над тая нелепост. :D
И за капак, това лице, което за мен беше номер едно в класацията за великост, интересност и прочее, взе, че се показа като дребно малодушно страхливо лигаво превзето тролче :D Мразя хора, които, когато са нещастни, редят камара банални и уж тежкарски фрази, разпращат ги на абонатите си в скайп, за да видят кой още им е приятел и съответно кой ще е публиката, и си сменят аватара с някоя тъжна картинка.
Тези хора си играят на живот. Те играят представление на другите. И дори не го осъзнават.
И аз бях същата съвсем до скоро. Макар че тогава поне имах сърце и чувствах.
А сега май само се гневя :)
Но пък бързо ми минава.
Хората изгубиха стойността си.
Вече наистина са заменими.
Ние не се променяме. Просто призмата изменя положението си, а съответно и образа, който виждаме през нея :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар