Никой не знае по-добре какво иска да чете една жена-стрелец от.... друга жена стрелец :)
Години наред човек се примирява със собствената си фантазия, тъй като никой никога не знае какво точно искаш да видиш.
И един хубав ден чуваш за Каори Юки и за невероятно хубавия Принц Лудвиг.
Сюжет от изкривени и "готизирани" приказки, страхотен арт, типажи,каквито винаги си искал да видиш и - черешката на тортата - суперсексапилен некрофилен перверзен извратен самовлюбен оранжевокос принц! Да не забравяме и другите любими герои - едрогърда алчна вещица със синя коса; психо-Червена Шапчица, която се разкрва с пушка и сатър (не по-малко алчна от вещицата); верен слуга, който винаги носи багажа на Лудвиг; любимата на принца, която е плоскогърд призрак и обича да дере хората с тръни; Хензел и Гретел - дуо наемни убийци; дребно същество от неопределен пол, което е лудо влюбено в принца и в същото време го мрази, и, разбира се, цяла банда вещици и мистериозно загиващи годеници (най-добре е да не споменавам бутилираните трупове от личната колекция на Лудвиг).
Но все пак, най-хубавото си остава принца. Все пак, имам много странно влечение към не-метъли с дълги коси, облечени в латекс и леопардови кожи. I think it's the lesbian in me.... Само че Лудвиг не прилича на мацка, въпреки, че Синята Брада го мислеше за годеницата си. У Лудвиг няма нищо яойско, като изключим самовлюбеността му и закачките с Вилхелм. (все пак да спомена, че сънищата ми с таях двамата нищо не значат! :D) Както и да е, no yaoi! *twink*.... I mean.... *blink* ^-^....
Друг невериоятно сладък герой от манга на Юки е Lucille (Лушъл, Люшил, ама не - Люсил :D)
Той е главния персонаж от онгоинг мангата Orchestre Royal De Guignols. За разлика от що-годе мъжествения вид на Лудвиг, Люсил често бива мислен за жена и, според собствените му думи, винаги това е било в негова полза. Само че и у него няма нищо хомосексуално. (ех, става ми жал за гейовете, че всички готини мъже са стрейт :D)
Артът е по-хубав и от този на Ludwig Kakumei. Люсил, независимо от пола, е най-красивото същество, което някога съм виждала. Честно казано, и аз от началото на мангата го мислех за момиче и заедно с Eles (противно дребно момиченце, което се прави на момче на мястото на умрелия си брат-близнак) се изненадах, че не е.... И честно казано, разочаровах се - така де, и аз имам право да точа лиги по руси мацки.
И пак няма да е зле да спомена още персонажи - Елес я споменах, значи...
На първо място Кохаку - третия ми по любимост в мангата (втория ще спомена после). Като за начало, с Кохаку доста си приличаме по темперамент и характер (+ това имам белег, но, слава богу, не минава напряко през лицето ми....), а и Кохаку явно значи Amber (а помните ли коя авторка на блог се казва така? :P) С други думи, дайте ни оръжия и зомбита за млатене и ще сме най-щастливите хора на света! :)
Като сме почнали с оркестъра, нека споменем и Gwindel - виолончелист. Кой знае, може би омразата ми към челисти ме подтикна да не го харесвам от самото начало. Или може би ръста му. Или мълчанието му. Или предчувствие, че е от лошите (засега). Както и да е, не го обичам. Нито пък хамстера му.
Идва ред на втория ми по любимост герой - Berthie. Пианист със котешка маска и суперголям меч (който, уви, не се уголемява със всеки изминал кадър, както меча на Клауд Страйф...) В далечното минало Бърти е пианиста на оркестъра и двамата с Люсил трепят мазни зомбита и хора, които се занимават със guignol-и. В това далечно минало Бърти е бил суперсекси с дългата си коса. В настоящо време той се явява късо подстриган (не много, ама...) и целия в белези, защото навремето, изостанал сред банда зомбита, сам си е прерязал гърлото. Боже, обожавам момченца с белези.... особено по гърлото. Както и да е, сега той е uber лош и суперсладък....
Идва ред на Spinel - мислех, че доста ще я мразя, когато я видях за пръв път, ноо... всъщност ми е симпатична и се надявам да се натиска с Люсил. Опасна жена е, а и лоли-аутфит много й ходи.
И накрая - кралица Cordie. Бих я харесвала ако беше от добрите, но, за жалост, не е. Тя е най-готик лоли от всички в мангата и въпреки висящите викториански парцали и коси, не я харесвам никак. Ще видим как ще се развие като герой и тогава ще говорим пак :)
Ще спомена и два one-shot yaoi-a. Дааа, знам, че мразя яой, но... не мога да отрека, че имаше нещо много приятно дистърбващо в единия. Става въпрос за Boys Next Door. Обожавам приказки за момченца, които са принудени да проституират и буквално всеки ден някой ги изнасилва. Дотук добре. В момента, в който хомосексуализма стане доброволен, аз напускам :D Все пак, това е гадно. И не е никак тъжно и драматично и прочее. Yaoi - не! Hardcore Rape Neko Shotacon - HELL YEAH!!!!!
А другия яой - който не беше изобщо хардкор, а и не бях наясно кое му е яойското, след като всички мязаха на жени - ме изненада приятно с поемата Lady Of Shalott. Мангата е Camelot Garden и в нея има нещо злобно-готическо - това, което наистина обожавам. Всичките висящи кървави тантели и ръкави, зловещи кукли, паяжини, почупени сервизи за чай (с други думи, раят на Емили отъм) - плашат ме до смърт и все пак ги обожавам. Някакво странно състояние на deja vu и делириум от предишен живот.... God, I love gothic!
Чудите се защо не споменавам Angel Sanctuary и Count Cain?
Честно казано, започнах Count Cain, но малко ми доскуча. Има нещо различно в арта.... Мангите са старички и предполагам, че оттогава се е променила доста и самата авторка. Сюжетът ми хареса, но не ме грабна. Напомня леко на Лудвиг, нооо.... не може да се мери с него.
А Angel Sanctuary - няма да се прежаля за го чета! От три години го почвам и стигам само до 2-ри чаптър! Никога нищичко не вдявам и всички ми изглеждат абсолютно еднакви...
Добре де, може и да се прежаля и да го прочета.... с големи мъки.
Друга нейна манга, до която стигнах, е Fairy Cube и с гордост казвам, че я прочетох до средата, ама после, кой знае защо, спрях. Но със сигурност ще я довърша!
Както и да е - да живеят Лудвиг и Люсил (не заедно, обаче!) и нека още дълго време Юки ни радва със сладки момчета и готик парцалки!
събота, 15 май 2010 г.
четвъртък, 6 май 2010 г.
Russian Roulette
Изпит. Четири ученика, четирима в комисията, една пенсионирана учителка, една майка, една влиятелна личност, едно внуче на влиятелна личност и една директорка.
Аз бях един от четиримата ученици. Получих 5,50 заедно с още едно момиче. Другите две получиха 6,00. Аз и майка ми бяхме убедени, че заслужавам пълен отличен. Всички ние мразехме главата на комисията - лице, което подозирахме, че е намалило оценката на внучето на влиятелната личност.
Ситуацията е следната – държавата е в криза, всеки трепери над работното си място, училището е пред закриване. Всеки се опитва да прецака другия. Губи най-глупавия. И ето – имаме 4 члена на комисията. Трима ми пишат 6, четвъртия ми пише 4. От четиримата ученици само аз ще продължа в инструментален отдел, един ще бъде в теоретичен, един ще следва право и един – икономика. Пълен отличен имат Теоретика и Икономиста.
Да върнем лентата. Миналата година оценките на този изпит бяха подарени – изпит държаха дъщеря на учителка, ученик на главата на комисията и ученик, който винаги минава между капките.
Да върнем още малко. Нашия миналогодишен изпит също беше подарен и си признавам, че беше пълен провал. Главата на комисията ни подари оценки, защото не сме нейни ученици. Тази година се канеше да ги намали поради същата причина.
Затова месеци наред я следихме и мразихме. Подозирахме я във всяко прегрешение в това училище. И бяхме подготвени тя да ни прецака. И бяхме прецакани. Поне аз.
Но се оказа, че не тя ме е прецакала. 4 беше оценката, поставена ми от друг член на комисията.
Открай време тук се играят мръсни игри. Преди броени дни беше намалена оценката на Внучето. Баба му вдигна телефона и заплаши директорката на училището. Не е ясно кой е намалил оценката на това дете. Подозренията доскоро падаха само върху главата на комисията, но сега вече под подозрение е още някой.
Има и друга възможност.
Предстоят съкращения сред учителите. Изчезва този, който е сгафил.
Ами ако главата на комисията е накарала друг член да намали оценката ми? По този начин хем остава обичана, хем ме прецаква. Играе двойна игра.
Има и трета възможност.
Всички лъжат. Това, което е ставало по време на оценяването, си остава между четирите стени на залата. Възможно е някой да лъже. Ами ако нито главата, нито другия член са намалили оценката? Остават цели двама в комисията, които може би действат според съвсем различни подбуди.
Но никой не възразява – учениците, защото имат отличен; комисията, защото знаят кой ще е изритан за пободен гаф (четири шестици и една четворка); директорката, защото трепери над поста си; пенсионираната учителка, която се опитва да се оправдае, обвинявайки мен; майката, защото вече е разказала всичко на влиятелната личност с накърненото внуче и училището е пред затваряне.
Може би това е работа на Икономиста, който не е нищо повече от злобен кариерист. Трима от четиримата ученици са толерирани, защото няма да се занимават със свирене. Четвъртия е прецакан, защото ще се занимава. Оправданието на сгафилия член на комисията е – “Не трябва да се главозамайва!”
А единствения ми гаф беше, че не вярвам в постоянното темпо. Постарах се да свиря Бетховен и Шопен, за да не ми се налага да броя по един и същи начин от начало до край. И те пак имат претенции….
Всички ние трябва да сме безчувствени машини, електронни пиана, които не свирят по-вглъбено от един средностатистически MIDI файл. Затова всички страдаме – ние, с грешното темпо, защото ни прецакват заради душевността ни; онези, с верното темпо, защото нямат душевност. И не на последно място една камара даскали, които гледат да прецакат другарчето си, жертвайки учениците.
Това е една мръсна игра на руска рулетка. Само че всички патрони са си на мястото.
Аз бях един от четиримата ученици. Получих 5,50 заедно с още едно момиче. Другите две получиха 6,00. Аз и майка ми бяхме убедени, че заслужавам пълен отличен. Всички ние мразехме главата на комисията - лице, което подозирахме, че е намалило оценката на внучето на влиятелната личност.
Ситуацията е следната – държавата е в криза, всеки трепери над работното си място, училището е пред закриване. Всеки се опитва да прецака другия. Губи най-глупавия. И ето – имаме 4 члена на комисията. Трима ми пишат 6, четвъртия ми пише 4. От четиримата ученици само аз ще продължа в инструментален отдел, един ще бъде в теоретичен, един ще следва право и един – икономика. Пълен отличен имат Теоретика и Икономиста.
Да върнем лентата. Миналата година оценките на този изпит бяха подарени – изпит държаха дъщеря на учителка, ученик на главата на комисията и ученик, който винаги минава между капките.
Да върнем още малко. Нашия миналогодишен изпит също беше подарен и си признавам, че беше пълен провал. Главата на комисията ни подари оценки, защото не сме нейни ученици. Тази година се канеше да ги намали поради същата причина.
Затова месеци наред я следихме и мразихме. Подозирахме я във всяко прегрешение в това училище. И бяхме подготвени тя да ни прецака. И бяхме прецакани. Поне аз.
Но се оказа, че не тя ме е прецакала. 4 беше оценката, поставена ми от друг член на комисията.
Открай време тук се играят мръсни игри. Преди броени дни беше намалена оценката на Внучето. Баба му вдигна телефона и заплаши директорката на училището. Не е ясно кой е намалил оценката на това дете. Подозренията доскоро падаха само върху главата на комисията, но сега вече под подозрение е още някой.
Има и друга възможност.
Предстоят съкращения сред учителите. Изчезва този, който е сгафил.
Ами ако главата на комисията е накарала друг член да намали оценката ми? По този начин хем остава обичана, хем ме прецаква. Играе двойна игра.
Има и трета възможност.
Всички лъжат. Това, което е ставало по време на оценяването, си остава между четирите стени на залата. Възможно е някой да лъже. Ами ако нито главата, нито другия член са намалили оценката? Остават цели двама в комисията, които може би действат според съвсем различни подбуди.
Но никой не възразява – учениците, защото имат отличен; комисията, защото знаят кой ще е изритан за пободен гаф (четири шестици и една четворка); директорката, защото трепери над поста си; пенсионираната учителка, която се опитва да се оправдае, обвинявайки мен; майката, защото вече е разказала всичко на влиятелната личност с накърненото внуче и училището е пред затваряне.
Може би това е работа на Икономиста, който не е нищо повече от злобен кариерист. Трима от четиримата ученици са толерирани, защото няма да се занимават със свирене. Четвъртия е прецакан, защото ще се занимава. Оправданието на сгафилия член на комисията е – “Не трябва да се главозамайва!”
А единствения ми гаф беше, че не вярвам в постоянното темпо. Постарах се да свиря Бетховен и Шопен, за да не ми се налага да броя по един и същи начин от начало до край. И те пак имат претенции….
Всички ние трябва да сме безчувствени машини, електронни пиана, които не свирят по-вглъбено от един средностатистически MIDI файл. Затова всички страдаме – ние, с грешното темпо, защото ни прецакват заради душевността ни; онези, с верното темпо, защото нямат душевност. И не на последно място една камара даскали, които гледат да прецакат другарчето си, жертвайки учениците.
Това е една мръсна игра на руска рулетка. Само че всички патрони са си на мястото.
сряда, 5 май 2010 г.
People Don't Change
Затворих чекмеджето, пълно с папки на отдавна забравени случаи и въздъхнах.
По дяволите, имам чувството, че не съм аз! Вече не ме бива да пиша. Изобщо. Всичко ми се струва брутално повърхностно и пределно ясно, че да заслужава специално внимание.
Казах на един тип, че съм вцепенена. Да, така си е.
Вцепенена съм заради хората, около мен. Какво им става на всички?
Как така всички станаха повърхностни, малодушни и страхливи.
Най-великия човек, когото познавах, се разкри пред мен като низка мижитурка; като някакво дребно и зловредно същество. Като зло тролче.
Аз ли порастнах или те се смалиха?
Някога този човек се опита да ми втълпи, че не съм странна, а напълно обикновена. И аз свикнах с тая мисъл. Дори се представях така на хората. Отношението ми към света е най-вече недоумяващо. Не се включвам в тия проклети игри, в които доказваш колко си TRVE. Не ме интересува дали съм TRVE. Аз живея за себе си и се ядосвам само когато някой се опита да навлезе в територията ми и да ми наложи представа или постъпка.
Споря, когато наистина ме интересува.
Лъжа, без да ми мигне окото.
И също така съм мила, състрадателна и помагам винаги, когато мога. Не за да получа нещо, а просто ей така.
А те всичките продължават с глупостите си. Преструват се, играят си или каквото там правят.
Тоя същия човек ми каза година по-късно, че съм много странна. Което предизвика една псувня над тая нелепост. :D
И за капак, това лице, което за мен беше номер едно в класацията за великост, интересност и прочее, взе, че се показа като дребно малодушно страхливо лигаво превзето тролче :D Мразя хора, които, когато са нещастни, редят камара банални и уж тежкарски фрази, разпращат ги на абонатите си в скайп, за да видят кой още им е приятел и съответно кой ще е публиката, и си сменят аватара с някоя тъжна картинка.
Тези хора си играят на живот. Те играят представление на другите. И дори не го осъзнават.
И аз бях същата съвсем до скоро. Макар че тогава поне имах сърце и чувствах.
А сега май само се гневя :)
Но пък бързо ми минава.
Хората изгубиха стойността си.
Вече наистина са заменими.
Ние не се променяме. Просто призмата изменя положението си, а съответно и образа, който виждаме през нея :)
По дяволите, имам чувството, че не съм аз! Вече не ме бива да пиша. Изобщо. Всичко ми се струва брутално повърхностно и пределно ясно, че да заслужава специално внимание.
Казах на един тип, че съм вцепенена. Да, така си е.
Вцепенена съм заради хората, около мен. Какво им става на всички?
Как така всички станаха повърхностни, малодушни и страхливи.
Най-великия човек, когото познавах, се разкри пред мен като низка мижитурка; като някакво дребно и зловредно същество. Като зло тролче.
Аз ли порастнах или те се смалиха?
Някога този човек се опита да ми втълпи, че не съм странна, а напълно обикновена. И аз свикнах с тая мисъл. Дори се представях така на хората. Отношението ми към света е най-вече недоумяващо. Не се включвам в тия проклети игри, в които доказваш колко си TRVE. Не ме интересува дали съм TRVE. Аз живея за себе си и се ядосвам само когато някой се опита да навлезе в територията ми и да ми наложи представа или постъпка.
Споря, когато наистина ме интересува.
Лъжа, без да ми мигне окото.
И също така съм мила, състрадателна и помагам винаги, когато мога. Не за да получа нещо, а просто ей така.
А те всичките продължават с глупостите си. Преструват се, играят си или каквото там правят.
Тоя същия човек ми каза година по-късно, че съм много странна. Което предизвика една псувня над тая нелепост. :D
И за капак, това лице, което за мен беше номер едно в класацията за великост, интересност и прочее, взе, че се показа като дребно малодушно страхливо лигаво превзето тролче :D Мразя хора, които, когато са нещастни, редят камара банални и уж тежкарски фрази, разпращат ги на абонатите си в скайп, за да видят кой още им е приятел и съответно кой ще е публиката, и си сменят аватара с някоя тъжна картинка.
Тези хора си играят на живот. Те играят представление на другите. И дори не го осъзнават.
И аз бях същата съвсем до скоро. Макар че тогава поне имах сърце и чувствах.
А сега май само се гневя :)
Но пък бързо ми минава.
Хората изгубиха стойността си.
Вече наистина са заменими.
Ние не се променяме. Просто призмата изменя положението си, а съответно и образа, който виждаме през нея :)
Абонамент за:
Коментари (Atom)