The Importance of Being Wild(e)

О, да.
Всички ние сме остроумни, иронични, саркастични и маниакално сардонични!
Всички ние сме скандални, свободни и толкова trve.
Но, казано е - не стига да бродиш няколко дни из пущинака, за да заприличаш на Бързоход.
Нито стигат няколко заучени реплики, за да звучиш като Уайлд. (още по-малко пък да пишеш като него....)
Но на света се намират достатъчно претенденти (че и претендентки, чието мъжеството им пречи да носят рокли), които са твърдо убедени, че иронията би могла да бъде аргумент.
Има само два вида ирония - единия е иронията на комплексирания и унизен човек, явяваща се като един вид отмъщение към Големия Лош Свят. А другия - е, той е специалитет на чистата злоба у хората - чистата и неподправена злоба; такава, каквато притежават само децата.
Смея да твърдя, че притежавам тази детска злоба и егоизъм. И, въпреки, че обичам да цитирам Уайлд, винаги предпочитам свои собствени размисли и страсти. С други думи - защо да цитирам другите, след като мога да цитирам себе си?
Но нека се върнем към безкрайната дилема "да бъдеш или да не бъдеш".
От една страна, няма нищо по-.... хм.... "достойно" от това да бъдеш "лош" с "лошите" и "добър" с кифлата си (а.к.а. - "Милу").
Според мен, пък, е много по-убедително да третираш хората еднакво. А също така и себе си. Самоиронията е другото качество, което уж всички притежават, но, за съжаление, никой не практикува....
Когато си посветил живота си на сарказма и скандала нямаш никакво право да се преструваш на непорочен. (виж, обратното е позволено. Изисква се богата фантазия да излъжеш другите, но три пъти по-богата да излъжеш себе си....)
Длъжен си да приемаш всички клевети в името на лошата репутация!
И защо?
Защо толкова старателно се набутваме в калта и се представяме в ужасна светлина?
Защото е модно. (От няколко века насам. Примерно 21)
Защото няма нищо по-важно от това да бъдеш некадърен циник, който не е нищо повече от недостойно копие на тези, които са имали смелостта да оправдаят всички слухове.