Отрова

И ето ме пак, любимата ви Сардония, която се появява само за да апострофира някого.


Абе селяндури нйедни, кой ви излъга, че глупавото ви ежедневие е от някакво значение за някого?
И малкото хора, които се стараеха да се правят на интересни (поне това...) вече съвсем са олабили края и са започнали да редят една камара глупави обяснения, оправдания и безинтересни биографични данни.
Всички изявени стихоплетци са се смалили до титла "драскачи", която е за минус 100 ДК и е другата крайност на идиотизма.... (иначе казано, Фермери FTW!)
Проведох кратко изследване и установих, че всички тия хора са се примирили с живота на средностатистическия псевдо-ЕнтЕлЕгЕнт - грозно гадже, тъпа професия, ограничени интереси и, разбира се, много тесен кръг аверчета (докато един друг кръг е много разширен...), с които знаят само да пият, пеят и да си играят на супергерои.

Внезапно осъзнах, че съм абсолютно равнодушна към тия хора. (И си зададох изконния екзистенциален въпрос "Къде ми е бил ума?!")
И как никак не съм равнодушна към хора, които си мислят, че не съм ги забелязала.
Истината е, че тия хора не биха могли да бъдат засенчени от масата скучни trve-нца.
Може да си мислят, че навремето са били пренебрегнати, но не е така.
Огледайте се, бе, хора? Къде сте вие.... и къде са ония, в чиято сянка сте попадали?
Имат фен-гърли? Та вижте ги на какво приличат....
Имат щастлив брак? Що за гаргойл е тая жена?!
На пръв поглед сякаш получават всичко.... И все пак попадат от беда на беда. Здраве, работа, та дори и самочувствие. (Особено ако стигнат до там, че да пропагандират собствените си драсканици и никой да не им плаща за това...)

И ето го пак изконния екзистенциален въпрос...
Как си могъл да обичаш този човек. Как си могъл да дружиш с него, да се движите в една и съща среда. Нима можеш да си приятел или любовник с някой толкова скучен?
Нима при тези хора някога нещо се променя?
Истината е, че няма нищо да се измени с тях. Нито акъла, нито живота, нито степента на нещастие.
Нима е възможно да познаваш някого от години и през това време мнението му да не се е променило поне малко, без значение от насоката?
Да, възможно е.
Факт е.
Фундаментална истина, и то горчива като змийска отрова.

Но не виня тях. Виня себе си за всички пропилени дни, месеци, години...
За пропилени емоции, надежди и очаквания.
Наистина,
Our hopes and expectations,
Black holes and revelations.

Целувки,
Sardonia